„ГОРЕШЕ ОГЪНЯТ НА ЛЮБОВТА” („СПЕРВА ГОРИТ КОСТЁР ЛЮБВИ”)
Николай Матвеевич Грибачёв (1910-1992 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Николай Грибачьов
ГОРЕШЕ ОГЪНЯТ НА ЛЮБОВТА
Гореше огънят на любовта с ветрец развян
и пламък рееше широк език в простора там.
А после всичко мина – огън жив се разгоря
и дим, заплел големи сини възли, се разля.
Огньовете на любовта ни вече не горят...
Днес няма аз да те посрещна както онзи път...
След огъня студена сива пепел се реди
и спомени – от любовта отминала следи.
Не ще се върнат моята и твоята любов.
Не ще пламти сред пепелта студена огън нов.
А щастието с теб ако за някой е следа,
то нека не е огън то, а бляскава звезда.
Звезда, която през годините над мен ще грей...
И нека моята любов те преживей!
Огньовете на любовта ни вече не горят.
Днес няма аз да те посрещна както онзи път...
Ударения
ГОРЕШЕ ОГЪНЯТ НА ЛЮБОВТА
Горе́ше о́гънят на любовта́ с ветре́ц развя́н
и пла́мък ре́еше широ́к ези́к в просто́ра та́м.
А по́сле вси́чко ми́на – о́гън жи́в се разгоря́
и ди́м, запле́л голе́ми си́ни въ́зли, се разля́.
Огньо́вете на любовта́ ни ве́че не горя́т...
Днес ня́ма аз да те посре́щна ка́кто о́нзи пъ́т...
След о́гъня студе́на си́ва пе́пел се реди́
и спо́мени – от любовта́ отми́нала следи́.
Не ще́ се въ́рнат мо́ята и тво́ята любо́в.
Не ще́ пламти́ сред пепелта́ студе́на о́гън но́в.
А ща́стието с те́б ако́ за ня́кой е следа́,
то не́ка не е о́гън то́, а бля́скава звезда́.
Звезда́, коя́то през годи́ните над ме́н ще гре́й...
И не́ка мо́ята любо́в те преживе́й!
Огньо́вете на любовта́ ни ве́че не горя́т.
Днес ня́ма аз да те посре́щна ка́кто о́нзи пъ́т...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Грибачёв
СПЕРВА ГОРИТ КОСТЁР ЛЮБВИ
Сперва горит костёр любви под лёгким ветерком,
И пламя льётся на простор широким языком.
А после всё пройдёт – горит костёр огнём живым,
Большие синие узлы плетёт и вяжет дым.
Вот ушла любовь моя, её огонь погас…
Сегодня я встречать тебя не выйду, как в тот раз…
Холодный серый пепел вслед с угасшего костра,
Воспоминанья – след любви, которая ушла.
И ими не вернуть мою любовь, твою любовь.
Тепла горячего не даст холодный пепел вновь.
А если счастье предстоит кому-нибудь с тобой,
Пусть будет не костром оно, а яркою звездой.
Звездой, что светит мне и вновь горит из года в год…
И пусть моя любовь тебя переживёт!
Вот… ушла любовь моя… её огонь погас.
Сегодня я встречать тебя не выйду, как в тот раз…
---------------
Руският поет, писател и преводач Николай Грибачьов (Николай Матвеевич Грибачёв) е роден на 6/19 декември 1910 г. в с. Лопуш, Орловска губерния, днес Брянска област. Първите му отпечатани стихотворения са във в. „Наша деревня” през 1926 г. Завършва техникум по хидромелиорация в с. Брасово (1932 г.) и военно инженерно училище (1941 г.). Работи като журналист в Петрозаводск и в Смоленск. Делегат е на Първия конгрес на Съюза на писателите на СССР (1934 г.). През Великата отечествена война е командир на сапьорен батальон, участва в боевете на Дон и под Сталинград. През 1943 г. е военен кореспондент на в. „Боевой товарищ”. Главен редактор е на сп. „Советский Союз” (1950-1954, 1956-1991 г.), секретар на Съюза на писателите на СССР (1959-1991 г.), председател на ВС на РСФСР (1980-1990 г.). Превежда от езици на народи на СССР. Автор е на над 50 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Конец рода” (1934 г.), „Северо-Запад” (1935 г.), „Стихи и поэмы” (1939 г.), „По дорогам войны” (1946 г.), „Колхоз „Большевик” (1947 г.), „Весна в „Победе” (1948 г.), „В походе” (1948 г.), „Две поэмы” (1949 г.), „Непокорённая Корея” (1951 г.), „Стихотворения и поэмы” (1951 г.), „Америка, Америка” (1961 г.), „Иду” (1962 г.), „Иди, сержант” (1963 г.), „Лирика” (1973 г.), „О жизни, о дороге, о любви” (1980 г.), „Да не умрёт” (1985 г.) и др. Издадени са негови събрани съчинения в 3 тома (1960 г.), в 5 тома (1971-1973 г.) и в 6 тома (1985-1987 г.). Умира на 10 март 1992 г. в Москва.